чудоголямо

Уол-и прави много смела крачка назад в кино историята и хвърля (почти) всякакъв диалог в коша за боклук, оставяйки анимираните си герои да отвлекат вниманието ни с действия и изражения и ни закарва в един приказен свят, където дори и боклукът в София би изглеждал привлекателно. Бъдещето на човечеството е доста светло във филма на Andrew Stanton, въпреки че Земята е населена от небостъргачи изградени от отпадъци, има пръстен от сателити и единственото нещо със съзнание, което я населява е един робот и неговият приятел - Хлебарката.

Уол-и е последният бастион (лол) на едно вече умряло джентълменство. Иронично е, че точно на един робот се пада ролята да запази човешката история под формата на причудливи предмети като кутийка за 22 каратов диамантен пръстен, компютърни платки и други дрънкулки. Иронично е, че точно един робот трябва да запази единственото качество, което отличава хората от другите създания - любов (тук е важна гледната точка, защото може да се каже, че едно друго качество ни отличава от останалите обитатели на Земята). Малкото роботче с танкови колелца не се нуждае от думи, за да ти каже как се чувства. Нужно е само да те погледне с кравешките си стъклени очи, за да бъдеш омагьосан от чара му.

Точно на този поглед не може да устои и секси роботката Ив/Ева, която почти като Уол-и има за цел да запази нужните за човека неща. За разлика от последния грубоват обитател на планетата ни, Ив е доста красива, приятно модерно женствена, което пък я прави и несъмнено силно грижовна, отнасяйки се към важните неща със силен майчински инстинкт, на който дори и Елън Рипли би завидяла. Въобще това е Жената.

Третият герой във филма на Пиксар сме ние - хората, за които каквото и да кажа, няма да изненада никой. Това което изненадва в лентата е, че хората са яки, но ни е трябвало близо хилядолетие, за да се оправим. Въпреки бруталното замърсяване и след нужното побутване от страна на Уол-и, хората са грижовни, любвеобилни, забавни, жадни за знания и труд, готови са да прогресират и възстановят и най-вече ценят живота както трябва. Очаквах много силно да бъдем разкритикувани, но Stanton явно е много мил човек и най-вече оптимист.

И за да сложи черешката на върха на тортата, Уол-и прави толкова огромен реверанс към нямото кино, че аз бих го наредил до гениалните творения на Мурнау, Фриц Ланг (кои пък са тези) и Чарли Чаплин. Не напразно са се правили най-готините филми по това време.