Преди две седмици гледахме Шофьор на Такси като част от програмата на семинара Männerfilm, а предната (по-малко) и тази седмица говорихме относно филма. Днес по едно време стана дума за последните две действия от филма - когато Травис убива сводника, “пазача на сградата” и клиента на Айрис, а другата сцена беше след тази, когато показват Травис как си кара отново таксито. Колко е болно издухана екшън сцената няма да коментирам, защото така или иначе не може да се каже много за нея. Интересно е действието след това.
Даскалът предложи, че цялото нещо е бил сън и Травис просто си е въобразявал, но веднага след това отхвърли тази възможност като се аргументира с факта, че по времето на тази сцена зрителят не получава нито един знак, че сцената, която наблюдаваме е част от един сън/кошмар. Няма блър, няма избледняване, няма черно-бяло, няма игра с цветовете - нищо, което да ни подскаже за халюцинации. Някакъв пич обаче твърдеше, че всъщност е било сън, но личното ми мнение е, че аргументите му бяха доста никакви, така че няма да ги изреждам (може би защото не ги запомних, защото не са ми харесали, защото…).
Малко след края на лекцията продължих да си мисля относно края на филма и стигнах до следното умозаключение. Ами реалност си е било. Травис гръмна няколко пъти сводника, отнесе ръката на портиера, застреля клиента, след което разпиля мозъка на портиера по стената (който незнайно защо само викаше “I’ll kill you! I’ll kill you! I’ll kill you”). И сцената след това е реалност. Травис продължава да си води живота като таксиметров шофьор.
Моята идея: Още когато е бил войник Травис е бил обучен да убива - да изчисти мръсотията от лицето на земята (в случая виетнамците). Този начин на мислене е до толкова набит в главата на героя, че той продължава да разсъждава така и след войната. Когато кандидатът за президент Чарлз Палънтайн се качва в таксито на Травис, той го пита какво би променил в града. ДеНировият герой отговаря, че някой трябва да измие цялата мръсотия от този град (наркомани, проститутки, сводници и прочие - Tool - Aenima). Точно това се пробва да направи Травис като убива тримата мъже. Първоначално Травис изглежда нормално, след това става пънкарче и извършва убийствата и накрая отново се връща към старото Аз. Точно това връщане към предходното и оригинално му Аз ме навежда на следната мисъл - каквото и да направи един човек, ситуацията ще се промени толкова малко, че даже човек няма да може да забележи разликата. Ню Йорк си е все същият мръсен град, само че с три “боклука” по-малко, за които сигурно никой няма да ридае. Травис отново си е същият, шофьор на такси, само че с трима убити в повече (, които са нищо в сравнение с числото на убитите от него във Виетнам). За да има някаква промяна, трябва да се случи нещо от изброените неща във горепосочената песен на Toolаджии.
Всички филмови критици, анализатори и историци са добре дошли да споделят собственото виждане относно края на филма на Скорсезе. Останалите също.
—
BUW ще значи Bauhaus University of Weimar и постчетата свързани по някакъв начин с въпросния унивеситет ще отиват там.
